Автор: Панко Анчев Механизми подреждат хаоса, за да запазят греха в Механизмите

Автор: Панко Анчев

Механизми подреждат хаоса, с цел да запазят прегрешението в „ Механизмите на хаоса “ от Даниел Рондо.

Книгата излиза в превод от френски в изд. " Захариий Стоянов ".

Авторът на тази забележителна книга е френският публицист Даниел Рондо. Той е роден през 1948 година и е член на Френската академия. Написал и разгласил повече от 30 книги с романи, есета, автобиографии и биографии, пътеписи, литературно-исторически проучвания. Рондо е известен във Франция публицист.

„ Механизмите на хаоса “ е отдадена на един извънредно значим за Франция, а и за цяла Западна Европа проблем за ислямизирането на европейските народи и изгубването на тяхната еднаквост под въздействие на смяната на етническата конструкция на популацията и одобряването на мултикултурализма като главен принцип във френската просвета и културите на съвсем цяла днешна Европа.

Заглавието на романа е показателно за действителностите в Европа. Породен е един прекомерно комплициран и обезпокоителен проблем, чието зачатие е при започване на ХХ век, но особена мощ придобива след Втората международна война. Тогава Западна Европа избра в нейното възобновяване и икономическо въздигане да бъде привлечена евтина работна ръка от предходните й колонии и от Турция. Тази работна ръка е най-вече ислямско население, което макар напъните на колонизаторите напълно може да се е променяло в културно и религиозно отношение, само че е запазило верското си схващане и има несъмнено неприязнено отношение към предходните си колонизатори. То не постоянно се демонстрира, но през днешния ден последователно се задълбочава и се трансформира в открита омраза, която подклажда бъдеща неотменима война. Още повече, че с времето раждаемостта на преселените етнически нации бързо се усилва и стартира да стеснява локалното изконно население.

Даниел Рондо написа за това по какъв начин Франция осмисля казуса и го употребява в собствен интерес. В романа той стартира да се осъзнава като заплаха от асимилация на френската нация от ислямските нации, които живеят с нея. Но френското общество и неговите политици и държавници, а и чиновниците в така наречен секрети служби повече се интересуват от други неща и се надяват посредством комплицирани политически и военно-политически средства да наложат властта си в техните страни, само че не и в своята. Защото за тях по-важно е да държат в ръцете си противозаконните трафици на хора и търговията с опиати и оръжие, в сравнение с да открият обективен публичен ред и да подсигуряват както своето, по този начин и африканските преселници бъдеще.

Така писателят акцентира, че действителният зложелател на Франция и френската нация не е самият ислям и неговите носители като вяра и добродетелност, с които живеят и осмислят живота си. По-скоро казусът се задълбочава, тъй като вместо търсене на действителен излаз се водят яростни битки, борби и войни сред престъпни структури за надзор върху контрабандата на опиати и артефакти с историческо значение. Властта, било публично, било посредством обособени свои функционери взе участие в контрабандата. А това е съучастничество в работа, която самата власт преследва посредством закона. Така тя корумпира тези, които би трябвало да сдържа и насочва към съзидание и потребна работа за общо богатство.

Даниел Рондо разказва едно разпадащо се общество, което обаче не се осъзнава даже и посредством тези, които би трябвало да го усетят първи, с цел да му алармират и го приготвят за опозиция.

Главният воин, който води повествованието, е археолог, взел участие в разкопки в арабския свят, ценител на артефактите, човек с връзки с представители на тайните френски, турски и арабски служби, реализатор на разнообразни общи поръчки. Но човек образован, интелигентен, рационален, виждащ и разбиращ какво се случва и какви са трендовете в това, което западноевропейският свят претърпява. Той взе участие във всичко това, само че вижда неговата поквареност, престъпност и порочност. То е толкоз необятно публикувано, толкоз доста хора вземат участие и целият този свят е толкоз проведен, със своя подчиненост, морал, метод на мислене и държание, че като че ли е невероятно да му се окаже опозиция, камо ли да бъде опустошен.

Описаният в романа свят е намерил методите за систематизиране на богатствата, които се натрупват като благосъстояния и власт. Тези способи могат да се обобщят като принуждение, измами, злепоставяния, убийства. Пазарите са тъкмо разпределени. Всяко преразпределение е война, атентати, проливане на кръв. Но то значи, че към този момент съществува друго съответствие на силите, появили са се нови господари, разместили са се обществените пластове.

Така живее капитализмът. Това е, по този начин да се каже, неговото същинско лице. Другото е прикриване на същността, реплика на правдивост, нравствени правила, взаимност.

Официалната страна се е изгубила, превърната в заслон за войните, които се водят в националното общество и сред световете на човечеството.

Франция се пробва да задържи въздействието и господството си в Африка и измежду арабите – изключително тези от тях, които са били под нейното колониално ръководство. Но тя непрекъснато го губи, тъй като, както демонстрира създателят в романа, тя употребява това въздействие и съзнанието си за право на владичество върху тези страни не поради това да може да помогне в построяването им и да им оказва помощ да усъвършенстват живота на популацията, а с цел да задържи каналите, посредством които да слага отпред на властта комфортни послушници, корумпирани и развратени хора. И то с цел да се подсигурява преодоляването трафика на всичко това, което сякаш е неразрешено със закони, само че поради несметните благосъстояния, които носи, се обгрижва с изключително внимание.

Отслабената и корумпирана, френска администрация мъчно се оправя с зараждащите от ден на ден и повече затруднения в дипломатическите и политическите връзки на Франция с афро-арабския свят.

Чиновниците, само че и висшите чиновници даже от най-голям сан също са настроени да се грижата само за себе си и да търсят персоналните си изгоди, а не хармонията и разбирателствата в света. Великата страна Франция е все по-безпомощна и все по-малко в положение да се оправи с тези провокации. Затова облагодетелства ту на едни, ту на други крила и незаконни, с цел да всява раздори посред им. Истинският резултат обаче е, че напълно се обърква и съвсем нищо не е способна да управлява и направлява. И по какъв начин да го направи, когато задачата й не е съзидателна, единствено да всява интриги, да защищава себе си и да дава благоприятни условия на служителите си да се облагодетелстват. В най-хубавия случай да забавят активизирането на силите, които сякаш би трябвало да овладява и възпира да не излязат отвън контрола й.

Безпомощността й е забележима и никой към този момент не я жали и нейните функционери и дипломати не си вършат труда да я показват в позитивна светлина. Всички се знаят и не се крият повече.

Писателят е пресъздал един обезверен от себе си свят, пред който няма вероятност. Този свят е съвсем изцяло опустошен от дрогата и корупцията, от половите извращения и от неналичието на схващане за прегрешение, а не има намерение да се лекува и оздравява, тъй като е прегрешението, в който е потопен, му харесва.

В тази обществена, политическа и даже геополитическа среда всички в последна сметка живеят елементарен живот, поддържат своя всекидневен обичай, претърпяват пристрастености, преодоляват усложнения, радват се, скърбят, само че и биват убивани или принудително са отстранявани от нормалните си занимания и прекарвания, тъй като не са комфортни, пречат или просто неуместно са се намесили в някакъв спор или договорка. По какъв различен метод биха могли да живеят тези хора в този изцяло разкапан и опустошен свят?

Това е казусът, върху който размишлява Даниел Рондо и съгласно него подрежда сюжета и изводите си в романа.

Френската действителност има своите огромни и неразрешими проблеми, които актуалната френска литература следи и проучва. Като огромен публицист Даниел Рондо изобразява с безмилостен натурализъм обществената реалност. Той не пести истините, въпреки да не съди очевидно и да не изобличава. Просто споделя истории и разкрива ориси на живи хора. Но се вижда какъв брой слаба е към този момент съпротивителната мощ на морала, нравствеността, задълбочения разум. На никого не му е комфортно да живее по този метод и порастват недоволствата у всичките персонажи, само че по различен метод е невероятно тяхното битие. Този „ предразсъдък “ няма по какъв начин да бъде преодолян и отритнат. Той тежи и ще продължава да тежи върху участта на всички, които живеят в тази „ цивилизация “ и са принудени да се подчиняват на нейните „ полезности “…